BBC navigation

Олимпиада медаллари тарихи

Сўнгги янгиланиш 11 январ 2012 - 13:59 GMT

(none)

Ёзги Ўйинлар

1896
1900
1904
1908
1912
1920
1924
1928
1932
1936
1948
1952
1956
1960
1964
1968
1972
1976
1980
1984
1988
1992
1996
2000
2004
2008
2012
Қиёслаш учун 1 танга евро

Афина 1896

Афина 1896
  • Қалинлиги: 3.8 мм
  • Диаметри: 48 мм
  • Оғирлиги: 47 гр
  • Сони: 100 та
  • Устаси: Жюль Клеман Шаплен

Илк замонавий Олимпиада Ўйинлари ғолибларига олтин эмас, кумуш медали берилган. Иккинчи ўринни олганларга эса, биринж медали топширилган. Медалнинг олд томонида Худолар отаси Зевс Ғалаба худоси Никани ушлаб турибди. Орқа томонида эса, Акропол акс этган.

Париж 1900

Париж  1900
  • Қалинлиги: 3.2 мм
  • Диаметри: 59 мм.га 41 мм
  • Оғирлиги: 53 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Фредерик Вермон

Олимпия Ўйинлари тарихида илк бор олтин, кумуш ва бронза медаллари истеъмолга киритилади ва улар квадрат шаклида ишланган бўлади. Медалларнинг олд томонида Ғалаба худоси Ника ва орқа тарафида эса, ғолиб спортчи муҳрланади.

Сант-Луис 1904

Сант-Луис 1904
  • Қалинлиги: 3.5 мм
  • Диаметри: 37.8 мм
  • Оғирлиги: 21 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Dieges and Clust ходимлари

Медалларнинг олд томонида қўлида дафна япроғини кўтариб турган ғолиб спортчи қадим спорт турларини намоён этиб турган бошқа спортчилар қуршовида акс этган. Орқа тарафида эса, Ғалаба худоси Ника акс этган.

Лондон 1908

Лондон 1908
  • Қалинлиги: 4.4 мм
  • Диаметри: 33 мм
  • Оғирлиги: 21 гр
  • Сони: 250 дона
  • Устаси: Бертран Маккенал

Англия Қироли Жорж V даврида ишлаб чиқарилган танга ва муҳрларга сайқал берган австралиялик машҳур уста медалларнинг олд томонида ғолибга дафна баргларидан ясалган тож кийдираётган икки аёлни акс эттиради. Орқа тарафида эса, Англия раҳнамоси авлиё Жорж муҳрланган.

Стокгольм 1912

Стокгольм 1912
  • Қалинлиги: 1.5 мм
  • Диаметри: 33.4 мм
  • Оғирлиги: 24 гр
  • Сони: 90 та
  • Устаси: Бертран Маккенал/Эрик Линдберг

Стокгольм Олимпиадаси медалларида ўйинларнинг очилишини эълон қилаётган хабарчи ва швед гимнастикасининг илк қалдирғочларидан Пер-Ҳенрик Линг акс этган.

Антверпен 1920

Антверпен 1920
  • Қалинлиги: 4.4 мм
  • Диаметри: 59 мм
  • Оғирлиги: 79 гр
  • Сони: 450 дона
  • Устаси: Хосе Дюпен

Медалларнинг ҳар икки томонида Антверпендан ўлпон йиғиб келган ёвуз девнинг қўлини кесиб, Шельд дарёсига ташлаган римлик афсонавий аскар Сильвиус Брабо акс этган.

Париж 1924

Париж 1924
  • Қалинлиги: 4.8 мм
  • Диаметри: 55 мм
  • Оғирлиги: 79 гр
  • Сони: 304 дона
  • Устаси: Андре Риво

Медалларнинг олд томонида ўз рақибига кўмаклашаётган спортчи қиёфаси ва орқа тарафида шаклланиб келаётган Олимпиада маданияти рамзи сифатида арфа ва турли спорт анжомлари муҳрланган.

Амстердам 1928

Амстердам 1928
  • Қалинлиги: 3 мм
  • Диаметри: 55 мм
  • Оғирлиги: 66 гр
  • Сони: 254 та
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Лос Анжелес 1932

Лос Анжелес 1932
  • Қалинлиги: 5.7 мм
  • Диаметри: 55.3 мм
  • Оғирлиги: 96 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Берлин 1936

Берлин 1936
  • Қалинлиги: 5.7 мм
  • Диаметри: 55 мм
  • Оғирлиги: 71 гр
  • Сони: 320 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Лондон 1948

Лондон 1948
  • Қалинлиги: 5.1 мм
  • Диаметри: 51.4 мм
  • Оғирлиги: 60 гр
  • Сони: 300 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Хельсинки 1952

Хельсинки 1952
  • Қалинлиги: 4.8 мм
  • Диаметри: 51.4 мм
  • Оғирлиги: 46.5 гр
  • Сони: 320 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Мельбурн 1956

Мельбурн 1956
  • Қалинлиги: 4.8 мм
  • Диаметри: 51.4 мм
  • Оғирлиги: 68 гр
  • Сни: 280 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Рим 1960

Рим 1960
  • Қалинлиги: 6.5 мм
  • Диаметри: 68 мм
  • Оғирлиги: 211 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларнинг тархи деярли ўзгаришсиз қолган эса-да, атрофига дафна япроқларидан ясалган чамбар билан сайқал берилади. Орқа ва олд томонидаги безакларнинг ўрни алмаштирилади.

Токио 1964

Токио 1964
  • Қалинлиги: 7.5 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 62 гр
  • Сони: 314 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли/Тошикака Кошиба

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Мехико 1968

Мехико 1968
  • Қалинлиги: 6 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 130 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларга сайқал бериш учун Халқаро Олимпия Қўмитаси танловида ғолиб чиққан флорентиналик меъмор ва рассом 1968 йилгача бўлган медалларнинг асосини яратади.

Медалларнинг олд тарафида қўлида ғолиб тожи ва пальма япроғи ушлаб турган Ғалаба худоси Ника, орқа томонида эса, оломон қўлида кўтариб кетаётган ғолиб акс этган.

Мюнхен 1972

Мюнхен 1972
  • Қалинлиги: 6.5 мм
  • Диаметри: 66 мм
  • Оғирлиги: 102 гр
  • Сони: 364 дона
  • Устаси: Герхард Маркс

Ўтган 44 йил бадалида Олимпиада Ўйинлари ташкилотчилари медалларнинг орқа томонидаги безакларни ўзгартиришга қарор қилишади. Бауҳауз ижодий оқимининг вакили бўлган Герхард Маркс медалларнинг орқа томонида Леданинг шоҳ Тиндарей ва Зевсдан яралган афсонавий эгизаклари Кастор ва Поллуксни акс этдиради.

Монреаль 1976

Монреаль 1976
  • Қалинлиги: 5.8 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 154 гр
  • Сони: 420 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Фақатгина дафна япроқларидан ясалган чамбар ва мезбон шаҳарнинг рамзини акс этдириш билан медалларнинг орқа тарафини одми шаклда ушлаш анъанаси давом этади.

Москва 1980

Москва 1980
  • Қалинлиги: 6.8 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 125 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Жузеппе Кассиоле/Илья Постол

Медалларнинг орқа томонида мезбон шаҳарнинг рамзи сақлаб қолинади. Унинг ёнида Олимпия стадиони ва машъалининг акси туширилади.

Лос-Анжелес 1984

Лос-Анжелес 1984
  • Қалинлиги: 7.9 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 141 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Медалларнинг ташқи қиёфаси яна Кассиоли сайқал берган шаклга қайтади, аммо америкалик дезайнер Дугальд Стермер ҳам уларга ўз ишловини беради

Сеул 1988

Сеул 1988
  • Қалинлиги: 7 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 152 гр
  • Сони: 525 дона
  • Устаси: Жузеппе Кассиоли

Тумшуғида дафна япроғини ушлаб турган кабутар ва Жанубий Корея байроғида акс этган қадимий рамз туширилган медаллар ўзининг одми кўринишини сақлаб қолади.

Барселона 1992

Барселона 1992
  • Қалинлиги: 9.8 мм
  • Диаметри: 70 мм
  • Оғирлиги: 231 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Хавьер Корберо

Испания тарихидаги энг машҳур уста Ғалаба худоси Никанинг аксини замонавийлаштириб, медалнинг орқа томонида Барселона рамзи - сакраётган одамнинг қиёфасини муҳрлайди.

Атланта 1996

Атланта 1996
  • Қалинлиги: 5 мм
  • Диаметри: 70 мм
  • Оғирлиги: 181 гр
  • Сони: 637
  • Устаси: Malcolm Grear Designers

Медалларда Ғалаба худоси Ника яна қадимий қиёфасига қайтади. Аммо медалларнинг орқа тарафида Олимпия машъаласи, юлдузлар ва дафна япроғидан ясалган тож акси туширилади. Яна Олимпия Ўйинларининг 100 йиллиги деган ёзув ҳам зарб этилади.

Сидней 2000

Сидней 2000
  • Қалинлиги: 5 мм
  • Диаметри: 68 мм
  • Оғирлиги: 180 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Войцех Пьетраник

Қадим юнон аксларининг ўрнига Рим Колизейи тасвири туширилгани учун медалнинг кўриниши танқидлар остида қолиб кетади. Австралиялик тангалар безакчиси Войцех Пьетраник медалнинг орқа томонига машҳур Сидней опера театри ва Олимпия машъалининг аксини туширади.

Афина 2004

Афина 2004
  • Қалинлиги: 5 мм
  • Диаметри: 60 мм
  • Оғирлиги: 135 гр
  • Сони: 1130 дона
  • Устаси: Елена Вотси

Ғалаба худоси Никанинг тасвирига қайтиб, медаллар яна ғирт юнонча кўриниш олади. Ника ҳаммадан зўр чиққан спортчига ғалаба тожини кийдириш учун 1896 йилда илк замонавий Олимпиада Ўйинлари бўлиб ўтган қадимий Панатинаикос стадионига қайтган қиёфада акс эттирилади.

Пекин 2008

Пекин 2008
  • Қалинлиги: 6 мм
  • Диаметри: 70 мм
  • Оғирлиги: 200 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Юнь Сяо

Медалларнинг олд тарафида Ғалаба худоси Ника ва стадионнинг тасвири ўзгаришсиз қолади. Ҳар бир медалнинг орқа тарафи Хитой маданиятини акс эттирувчи ярим қимматбаҳо нефрит тошидан ишланади.

Лондон 2012

  • Қалинлиги: 7 мм
  • Диаметри: 85 мм
  • Оғирлиги: 400 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Девид Уоткинс

Олимпиада Ўйинлари тарихидаги энг йирик медал бўлади. Устанинг айтишича, ўйинларнинг руҳи ва анъанасини акс этдириш учун медалнинг ҳар икки томонидаги асосий безаклар Ғалаба худоси Ника ва Лондонни кесиб ўтувчи Темза дарёсининг қиёфасидан иборат бўлади. Ҳар бир медалга, бундан ташқари, "спорт ва интизом", деган ёзувлар ҳам ўйиб тўширилади.

Қишки Ўйинлар

1924
1928
1932
1936
1948
1952
1956
1960
1964
1968
1972
1976
1980
1984
1988
1992
1994
1998
2002
2006
2010
Қиёслаш учун 1 танга евро

Шамони 1924

Шамони 1924
  • Қалинлиги: 4 мм
  • Диаметри: 55 мм
  • Оғирлиги: 75 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Раул Бернард

Медалда Монблан қаршисида чанғисини кўтариб турган чанғичи акс этган. Ўнг томонида эса, Раул Бернар ўз исму шарифини муҳрлаган.

Санкт-Мориц 1928

Санкт-Мориц 1928
  • Қалинлиги: 3 мм
  • Диаметри: 50.4 мм
  • Оғирлиги: 51 гр
  • Сони: 31 дона
  • Устаси: Арнольд Хунервадель

Муз устида фигурали учиш бўйича кўзга кўриниб келаётган норвегиялик спортчи Соня Хени ушбу ўйинларда илк олтин медалини қўлга киритади. Тақдирнинг ҳазилини қарангки, медалнинг олд томонида ёғаётган қор остида қўлларини икки тарафга ёзиб турган фигуристка муҳрланган бўлади.

Лейк-Плэсид 1932

Лейк-Плэсид 1932
  • Қалинлиги: 3 мм
  • Диаметри: 55 мм
  • Оғирлиги: 51 гр
  • Сони: 35 дона
  • Устаси: ---

Медалнинг олд томонида Ғалаба худоси Ника Адирондок тоғи, Олимпия стадиони ва муз трамплини оша акс этдирилган.

Гармиш-Партенкирхен 1936

Гармиш-Партенкирхен 1936
  • Қалинлиги: 4 мм
  • Диаметри: 100 мм
  • Оғирлиги: 324 гр
  • Сони: 36 дона
  • Устаси: Рихард Кляйн

Учинчи рейхнинг машҳур усталаридан бўлган Рихард Кляйн медалнинг олд томонида Ғалаба худоси Ника учта от қўшилган аравасини қишки спорт жиҳозлари тахланган ғалаба арки бўйлаб учириб кетаётган қиёфада акс этдиради.

Санкт-Мориц 1948

Санкт-Мориц 1948
  • Қалинлиги: 3.8 мм
  • Диаметри: 60.2 мм
  • Оғирлиги: 103 гр
  • Сони: 51 дона
  • Устаси: Пол-Андре Дроз

Медалнинг безакларига яна қор парчалари қайтади. Медалнинг олд томонида, яна, музқаймоқ шаклидаги Олимпия машъали ва ўйинларнинг "Тезроқ, баландроқ ва кучлироқ", деган шиори муҳрланади.

Осло 1952

Осло 1952
  • Қалинлиги: 3 мм
  • Диаметри: 70 мм
  • Оғирлиги: 137.5 гр
  • Сони: 48 дона
  • Устаси: Васос Фалиреус, Кнут Йяван

Медалнинг орқа томонида Олимпиада Ўйинларидан икки йилча аввал очилган Осло Шаҳар ҳокимлиги биноси акс этдирилган. Ушбу бино Осло Олимпиадаси рамзи сифатида ҳам қўлланилганди.

Кортина-д’Ампеццо 1956

Кортина-д’Ампеццо 1956
  • Қалинлиги: 3 мм
  • Диаметри: 60.2 мм
  • Оғирлиги: 120.5 гр
  • Сони: 40 дона
  • Устаси: Константино Аффер

Миланлик машҳур ҳайкалтарош уста медалнинг олд томонида бошига олимпия халқаларидан ясалган тож кийдирилган хаёлий аёлнинг қиёфасини акс этдиради. Орқа тарафида эса, тоғлар ва учқунлаб турган қор парчалари муҳрланган.

Скво-Вэлли 1960

Скво-Вэлли 1960
  • Қалинлиги: 4.3 мм
  • Диаметри: 55.3 мм
  • Оғирлиги: 95 гр
  • Сони: 60 дона
  • Устаси: Жоунс Херф

Медалнинг олд тарафида қатъиятли икки спортчининг қиёфаси муҳрланган. Орқа томонида эса, "тезроқ, баландроқ ва кучлироқ" шиори остида муайян спорт турини ўйиб ёзиш учун бўш жой қолдирилган.

Инсбрук 1964

Инсбрук 1964
  • Қалинлиги: 4 мм
  • Диаметри: 72 мм
  • Оғирлиги: 110 гр
  • Сони: 61 дона
  • Устаси: Артур Цеглер, Марта Куфаль

Усталардан бири медалнинг олд томони, иккинчиси орқа тарафини ишлайди. Марта Куфаль медалнинг олд томонида Торлауф тоғларини акс этдиради. Ҳамкасби Артур Цеглер эса, Олимпиада Ўйинлари халқаларини шаҳар рамзи ва Инн дарёси оша қурилган кўприк билан ҳамоҳангликда медалнинг орқа тарафига зарб этади.

Гренобль 1968

Гренобль 1968
  • Қалинлиги: 3.3 мм
  • Диаметри: 61 мм
  • Оғирлиги: 124 гр
  • Сони: 250 дона
  • Устаси: Рожер Экскофон

Уста медалнинг олд томонига қор парчалари ва Гренобль давлати гербидаги атиргулларни акс этдиришга қарор қилади. Медалнинг орқа тарафида эса, тўлқинсимон безаклар қуршовидаги спортчининг қиёфаси муҳрланган.

Саппоро 1972

Саппоро 1972
  • Қалинлиги: 5 мм
  • Диаметри: 57.3 мм га 61.3 мм
  • Оғирлиги: 130 гр
  • Сони: 89 дона
  • Устаси: Яги Казуми, Икко Танака

Медалнинг олд томонида қор юзида қолган излар акс этади. Орқа тарафида эса, чиқаётган қуёш, қор парчалари ва Олимпиада Ўйинларининг халқалари муҳрланган.

Инсбрук 1976

Инсбрук 1976
  • Қалинлиги: 5.4 мм
  • Диаметри: 70 мм
  • Оғирлиги: 164 гр
  • Сони: 71 дона
  • Устаси: Артур Цеглер, Марта Куфаль

Куфаль ва Цеглер Инсбрук рамзи ва халқалар тасвирини сақлаб қолишади. Аммо медалнинг орқа тарафига Альп тоғлари ва Олимпия машъали аксини туширишади.

Лейк-Плэсид 1980

Лейк-Плэсид 1980
  • Қалинлиги: 6.1 мм
  • Диаметри: 81 мм
  • Оғирлиги: 205 гр
  • Сони: 75 дона
  • Устаси: Tiffany & Co. New York

Анъанавий дафна япроқларининг ўрнини ғуддалари осилиб турган қарағай шохи эгаллайди. Орқа тарафида эса, Олимпиада Ўйинлари рамзи билан ҳамоҳангликда акс этдирилган Адирондак тоғлари муҳрланган.

Сараево 1984

Сараево 1984
  • Қалинлиги: 3.1 мм
  • Диаметри: 71.1 ммга 65.1 мм
  • Оғирлиги: 164 гр
  • Сони: 95 дона
  • Устаси: Небойша Митрич

Медалнинг олд томонида қор парчалари ва ўйинларнинг рамзи туширилган. Орқа тарафида эса, бошига дафнадан ясалган тож кийдирилган спортчи қиёфаси акс этган.

Калгари 1988

Калгари 1988
  • Қалинлиги: 3 мм
  • Диаметри: 69 мм
  • Оғирлиги: 193 гр
  • Сони: 89 дона
  • Устаси: Фридрих Петер

Бошига спорт жиҳозларидан ясалган тож кийган икки ҳиндунинг қиёфаси медалнинг олд томонига ўйиб туширилган. Калгари ва Канаданинг рамзи сифатида "С" ҳарфларидан ишланган чинор барги шаклидаги қор парчаси эса, медалнинг орқа тарафини безаб турибди.

Альбервилль1992

Альбервилль1992
  • Қалинлиги: 9.1 мм
  • Диаметри: 92 мм
  • Оғирлиги: 169 гр
  • Сони: 89 дона
  • Устаси: Lalique

Ўйинлар медали илк бор қўлда ишланган шишадан ясалган эса-да, атрофи олтиндан ишланган. Медалда Олимпиада халқалари Альбервиллни ўраб турган тоғлар манзарасида акс этдирилган.

Лиллехаммер 1994

Лиллехаммер 1994
  • Қалинлиги: 8.5 мм
  • Диаметри: 80 мм
  • Оғирлиги: 131 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Ингъерд Ханевольд

Ингъерд Ханевольд норвегияликларнинг табиатга муҳаббатларини акс этдириш учун медални асосан гранитдан ясашга қарор қилади. Уста одамларнинг хотирасида қолиши учун медалда акс этган чанғичини имкон қадар қувноқ, бир қарашда ёдда қоладиган қилиб ишлашга уринади.

Нагано 1998

Нагано 1998
  • Қалинлиги: 8 мм
  • Диаметри: 80 мм
  • Оғирлиги: 261 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Кисо Курасино, Музей Когеи

Медалнинг олд томонига турли спорт турларини намоён этаётган спортчиларни акс этдирувчи гул шакли туширилган. Орқа тарафига эса, худди ўша шаклдаги гул бошқача ранг ва тоғлар қуршовида қилиб муҳрланган.

Солт-Лейк-Сити 2002

Солт-Лейк-Сити 2002
  • Қалинлиги: 10 мм
  • Диаметри: 85 мм
  • Оғирлиги: 567 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Скотт Гивен, Axiom Design

Ўйинлар тарихидаги энг оғир медал Юта сарҳадларидаги қоялар шаклида ишланган. Унинг олд томонида қор уюмларини ёриб ўтаётган спортчининг акси туширилган. Орқа тарафида эса, Олимпиада Ўйинлари иштирокчисига қараб турган Ғалаба худоси Ника муҳрланган.

Турин 2006

Турин 2006
  • Қалинлиги: 10 мм
  • Диаметри: 107 мм
  • Оғирлиги: 469 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Дарио Кватрини

Медал ўйинлар тарихида илк бор ўртаси ўйиқ қилиб ишланади. Медал Олимпиада халқалари ва италянча пиццани акс этдиради. Муаллифлар ўзлари ясаган медал ғолибнинг бўйнида манаман, деб туришига ишонишади.

Ванкувер 2010

Ванкувер 2010
  • Қалинлиги: 6 мм
  • Диаметри: 100 мм
  • Оғирлиги: 576 гр
  • Сони: ---
  • Устаси: Коррин Хант, Омер Арбель

Медалда Ванкувер сарҳадларининг гўзал табиати акс этдирилган. Медалга кўзни қамаштирувчи безак берилган. Орқа тарафида Олимпиада Ўйинларининг рамзи - инукшук қиёфаси туширилган. Медалнинг асоси қайта ишланган металдан ясалган.

BBC © 2014 BBC tashqi sahifalar uchun ma'sul emas.

Ushbu sahifani CSS veb-brauzerida tomosha qilgan ma'qul. Hozirgi veb-brauzeringiz Sizga to'la vizual imkoniyatni bermaydi. Marhamat qilib o'zingizning brauzeringizni CSS veb-brauzeriga yangilash haqida o'ylab ko'ring.